МОМЧЕНЦЕТО НА МОСТА
Искам да ви разкажа за една книга, която предстои да стигне до вас през септември. Но преди това нека ви разкажа за една друга от най-любимите ми книги, които сме издавали някога – „Момиченцето с всички дарби“. Спомням си, че когато прочетох превода, бях толкова развълнуван от историята, че това за мен се превърна в една от петте най-любими книги на нашето издателство. И оттогава насам на всяка алея и панаир разказвам за нея на нашите читатели. Това е историята на едно малко, умно и мило момиченце, което прекарва живота си в тясна килия. Всяка сутрин го откарват в класната стая с автомати, неизменно насочени към главата му. Момиченцето обожава учителката си и няма търпение да я види. И да, това момиченце би се нахранило с вас – светкавично. Мелани живее в свят, в който човечеството едва оцелява, преследвано от гладните – хора, превзети от гъба паразит, която ги кара да бъдат вечно гладни и да преследват всичко на тази земя, излъчващо топлина. Ще спра дотук, за да не размятам спойлери за тези, които не са я чели, а им е станало интересно.
За геймърите: да, това е абсолютно същата гъба, победила човечеството в The Last of Us. Представете си, че не сте играли тази игра, че само сте я чували и знаете, че не е никак лоша. После разбирате, че ще има сериал. Обаче вече сте чели книгата. Казвате си: „Яко, аз харесвам постапокалиптични теми, ще гледам този сериал“. Пускате си го и след първите няколко минути облещени си казвате: „WTF, аз познавам тази гъба, знам всичко за нея. Какво се случва тук?“. Така се чувствах аз. Разбира се, веднага се зарових и бързо разбрах, че първата част на играта и книгата излизат почти едновременно (играта малко по-рано). Авторът веднага е залят от въпроси дали е почерпил вдъхновение от играта, но той, разбира се, въобще не е чувал за нея.
Както и да е. Увлякох се отново. Така ми действа тази книга. Но ето че сега ни предстои да издадем втората книга, която разказва за борбата на човечеството срещу гладните – „Момченцето на моста“. Нямах търпение да я прочета. Все пак обожавам предишната книга. Е, страшен кеф е, когато един автор не те разочарова с втората книга от някой свят. М. Р. Кери отново е успял да пресъздаде свят, който е толкова страшен и толкова реален. Свят, който показва как природата може да види сметката на нас, арогантните двукраки, които си мислим, че сме голямата работа. Защото тази гъба съществува в реалността и прави точно това, което е причинила на човечеството в тези прекрасни романи.
Във втората книга хората продължават борбата да намерят лек, с който да победят този паразит. Оцелели учени и военни са впрегнали всичката сила и мисъл в тази битка. Но дали ще успеят? Дали останалите живи ще могат да оцелеят дори помежду си. За тези, които са чели първата книга и им е харесала: не се притеснявайте – втората е също толкова яка. А за тези, които ще подхванат тези книги за пръв път – завиждам ви.
Очаквайте през септември „Момченцето на моста“ от М. Р. Кери.
