„Дивият робот“ от Питър Браун е книга-явление
През 2022 година от изд. „Панда“ се появи една наистина страхотна книга, по чийто адрес бих могъл да изсипя два самосвала суперлативи и пак ще са малко. „Дивият робот“ на Питър Браун е впечатляваща във всяко отношение книга – едновременно достатъчно проста и разбираема, за да може да бъде споделена дори и с децата, които все още заспиват с приказки, и достатъчно многопластова, интелигентна и пълна с алюзии, за да грабне интереса и на възрастните. Уви, въпреки прекрасния отзвук у нас романът май не успя да привлече достатъчно внимание, за да бъдат издадени и неговите продължения. Е, нещата се променят! Хитовата анимационна адаптация на DreamWorks явно си е свършила работата, тъй като от „Артлайн“ преиздадоха романа с твърди корици и обещаха, че ще видим на български език цялата трилогия! Но нека не изпреварваме събитията… Какво превръща „Дивият робот“ в едно от най-завладяващите и стойностни съвременни повествования за деца и възрастни? Питър Браун ни пренася на един далечен остров, обитаван единствено от диви животни, докато там, сред девствената природа, не попада нещо странно и чуждо – една машина, създадена от човешка ръка, но никога не срещала своите създатели. С прелестни илюстрации и удивително плавен сюжет, „Дивият робот“ е роман, способен да разчувства, провокира и подтиква към размисъл.
 

 
Всичко започва с потъването на един кораб, натоварен с безброй дървени сандъци. Един от тях попада на малък остров и се озовава в лапите на няколко любопитни видри. Съвсем случайно те активират скрития в сандъка робот и… приключенията започват! Но може ли един интелигентен робот да оцелее в дивата природа? Ще успее ли да се адаптира? Може ли да се сприятели с обитателите на дивия остров? Всички тези въпроси си задава авторът Питър Браун, когато започва да пише книгата „Дивият робот“. И тази книга, която днес е световен бестселър, се е превърнала в любима на милиони деца и родители по целия свят именно заради необичайния сблъсък на технологиите и природата – и наред с това е пълна с приключения, перипетии, тъжни и страшни моменти! Книгата е разделена на кратки глави, придружени с красиви илюстрации – особено подходящи за начинаещи читатели.
 
„Дивият робот“ на Питър Браун е явление. И съвсем не го казвам само защото имах щастието да работя по редакцията на родното издание. Всъщност, ако книгата не си струваше и не ме беше развълнувала истински, нямаше да се захвана с нея. Имам щастието да съм в позиция да подбирам проектите, за които отделям времето и енергията си, а възможността да участвам в нещо подобно не бих пропуснал за нищо на света. Искам просто да е ясно, че мнението ми за книгата няма нищо общо с факта, че съм работил по нея, при все че сигурно все ще се намерят читатели, които да ме обвинят в пристрастност.
 

 
При все че е категоризирана като детска литература, „Дивият робот“ носи и усещане за класическа научна фантастика и приключенска литература. Нашата метална героиня Роз е своеобразен корабокрушенец, който подобно на Робинзон Крузо трябва непрестанно да се учи и адаптира, да се бори с обстоятелствата, да проявява изобретателност и решителност в името на собственото си оцеляване. Но лично аз открих в нейната история и мотива за предразсъдъците срещу всичко непознато и чуждо.
 

Роз е неволен бежанец, изхвърлен на брега. Себеподобните ѝ са мъртви. Като могъщия Супермен, дошъл на Земята от планетата Криптон, който трябва да се научи да живее като човек и използва силите си за добро, въпреки че някои гледат на него като на извънземна заплаха. Като попадналия сред вълците Маугли, който може да използва огъня и ножа си не за да се превърне в тираничен господар на всички създания, а за да защити тези, които обича от зъбите на тигъра. Роз е пришълец на острова, а животните първоначално странят от нея, наричат я чудовище, някои се страхуват, а други дори проявяват агресия срещу нея още преди да я опознаят… Любопитното е, че обикновено в историите, които си разказваме, машините са злите, а създанията на майката природа са чистите и невинните персонажи, които трябва да защитят дома си. Питър Браун обръща това клише и показва как всеки от нас може да бъде подведен от собствените си предубеждения.
 

„Дивият робот“ е и история за откриването на себе си, за търсенето и намирането на смисъл в нашите земни дни, както и история за изкупление на вина и за създаване на семейство, дори и без роднинска връзка… В началото самотната Роз не знае коя е и защо съществува. Кой я е създал и защо? Щом мястото ѝ не е сред животните на острова, то къде е тогава? Но с напредването на историята Роз се превръща в майка, съсед, приятел, лидер…
 

 
Питър Браун е написал история с поразителен емоционален заряд, в която са докоснати толкова много теми, че ако започна да изброявам всичко, вероятно ще прозвучи претенциозно и ще ви създаде погрешни впечатления за някакъв тежък, философски наратив… Възможно ли е освен гореспоменатото една детска книга да засяга още жертвоготовността, емпатията, симбиозата, природното равновесие, отношенията на човека и природата, екологичните катастрофи, изкуствения интелект…? Явно е възможно! И „Дивият робот“ е живото доказателство.
 

С корицата и илюстрациите беше любов от пръв поглед, стилният минимализъм на Питър Браун ме заинтригува от самото начало. Именно такава визия пасва идеално на адски интригуващо заглавие като „Дивият робот“. В рисунките на автора има и топла естествена текстура, и успокояващ черно-бял уют, има и механична геометрия и сковани остри ъгли. Право в десетката!
 

Искрено се надявам, че книгата ще бъде добре посрещната и подобаващо оценена от българските читатели. Тя наистина го заслужава.