Легенди и лате
През август предстои да издадем една много сладко, уютно и забавно фентъзи - „Легенди и лате“ от Травис Болдри. Ако „Оркономика“ и „Шепотът под вратата“ имаха дете, то щеше да е тази книга. „Легенди и лате“ е голяма сърцата история за малките неща в живота. Споделяме ти интервю с автора, което ще откриеш и накрая на самия роман:
След цял живот прекаран в преследвания и кръвопролития Вив решава да остави миналото зад себе си.
Изнуреният от битки орк иска да започне начисто като отвори първото кафене в град Тун. Но стари и нови съперници стоят на пътя на успеха ѝ. А и да не забравяме, че никой си няма дори бегла представа какво е това „кафе“.
Ако Вив иска да положи меча зад себе си и да осъществи плановете си, със сигурност ще ѝ бъде нужна помощ.
Но истинската награда от извървения неотъпкан път са съмишлениците, които среща. Независимо дали са били привлечени едни към други от силата на древна магия, хрупкави печива или прясно приготвена чаша кафе, те могат да се превърнат в партньори, семейство, и дори нещо много повече от всичко, за което е мечтала.
Интервю с Травис Болдри
Как се зароди идеята за „Легенди и лате“?
Озвучавам аудиокниги и съм изчел множество фентъзи и приключенски заглавия. Обикновено главният герой е мъж (заради гласа ми), изправен пред заплаха, която може да унищожи света. Всичко е много драматично и емоционалността на героите отговаря на трескавия сюжет.
Около средата на 2022 г., по време на развилнялата се пандемия, споделих с няколко приятели, че ми се ще да озвуча история, която да напомня за филмите на Hallmark Channel, но действието да се развива в света на Забравените царства. Исках книга, която не е изпълнена с напрежение; която е по-скоро като топла пилешка супа, отколкото като тежък студен обяд в някоя кръчма.
В онзи период определено ми липсваха и посещенията в кварталното кафене – срещите с други човешки същества и разговорите над чаша кафе ми изглеждаха като най-сладкото бягство от действителността.
И така, честно казано, всичко започна на шега. Реших, че историята трябва да е изпълнена с много препратки и шеговити послания. Когато обаче започна Националният месец на творческото писане и най-после се захванах със същинската работа, книгата ми се превърна в нещо съвсем различно и вече нямах друг избор, освен да се отнеса сериозно.
Историята стана много по-затрогваща и лична, отколкото си бях представял.
Благодарение на чудесните ти описания и на нас, читателите, ни се прииска да посетим кафенето на Вив. Почерпи ли вдъхновение от реално съществуващи кафенета?
Най-любимото ми кафене за всички времена беше „Ел Диабло“ – заведение за кубинско еспресо в Сиатъл, което със семейството ми посещавахме почти всеки ден. За жалост, вече го няма, но някога беше нашето малко квартално убежище и имаме множество скъпи спомени от мястото и хората, с които се запознахме там. То ми послужи и като модел за кафенето на Вив.
Помощниците на Вив в кафенето за СТРАШНО симпатични – от срамежливия Тимбъл до намусения Кал. Имаш ли любимец сред тях?
Винаги се затруднявам с отговора на този въпрос, защото обичам цялата съвкупност от герои. Мисля, че на това се дължи и очарованието им – като група образуват нещо повече. Харесвам ги и поотделно, но взаимодействието помежду им ме прави истински щастлив. Ако ми извиеш ръцете обаче, вероятно ще кажа, че любимка ми е Тандри. (Утре ще ти дам различен отговор.)
След десетилетия, изпълнени с приключения, Вив решава да заложи на голяма промяна. Тази стъпка беше ли повлияна от събития в собствения ти живот?
Определено. Няколко десетилетия правех видеоигри. Много ме биваше. Но след като навърших четиресет, реших, че ми стига толкова. Вече имах няколко години опит и в озвучаването на аудиокниги. Това поприще ми харесваше, а и децата ми вече бяха големи, за да им чета вечер. Работата ми допадаше, и то МНОГО.
Накрая стигнах до извода, че няма нужда да живея все същия живот и да бъда все същият човек. И така направих голяма кариерна промяна. Едно от нещата, които най-много ми допаднаха в работата по аудиокнигите, беше приобщаващата и сплотена общност на озвучители и автори. След толкова десетилетия работа в една индустрия, която, макар да изобилства от чудесни хора, е пословично еднообразна, това ново откритие приятно ме изненада. Хората, които четат и пишат книги, са най-страхотните личности.
А сега отново се залових със съвсем различна дейност.
Несъмнено съм вложил много от себе си в характера на Вив.
Кое беше най-голямото предизвикателство при писането на „Легенди и лате“?
Да седна и да изпиша думите върху страниците. За мен това си беше истинска работа и беше от огромно значение да си създам график, благодарение на който всеки ден да бележа напредък. Писането започва, след като приключи обичайният ми работен ден (в който пресъздавам чужда проза), затова е нужна голяма доза упоритост. В ретроспекция процесът ми се струва забавен, но в разгара на работата просто редя дума след дума, докато достигна края на главата.
Приятното леко фентъзи в момента набира популярност сред любителите на жанра. Според теб защо тези истории привличат толкова много читатели?
Смятам, че очевидният отговор се крие в изолацията и липсата, която изпитваме, когато не се чувстваме като част от общност. Всички преминахме през трудности в последните няколко години заради пандемията и други обезпокоителни събития. Вярвам и че има цяло поколение хора, които са израснали с фентъзи и обичат жанра, но искат да чуят повече истории, които не са свързани с убиване на дракони, търсене на съкровища и безкрайни войни. Според мен Тери Пратчет е един от авторите, доловил тази нужда. Просто тепърва я дефинираме като нов поджанр.
Като озвучител на аудиокниги трябва да се отнасяш с особено внимание към всяка реплика. Това повлия ли на начина, по който пишеш, и ако е така, как по-точно?
Смятам, че озвучаването има огромен принос за творчеството ми. Когато четеш на глас, целта ти е да разбереш напълно и да предадеш емоционалната наситеност на всяка реплика, както и разказваческия замисъл. Няма как да претупаш изпълнението си. Всяка книга е различна и те учи на нещо ново, а озвучаването те кара да попиваш тези уроци невероятно бързо. Така се запознаваш и с много различни стилове проза. Бързо започваш да разграничаваш какво ти допада и – което вероятно е по-важно – какво не ти допада. Според мен това затвърждава авторския ти глас по много ефикасен начин. Не мисля, че книгата щеше да се доближава до сегашния си вид, ако не бях изчел хиляди часове художествена проза.
Кой е най-добрият съвет за начинаещи автори, който някога си получавал?
Използвай познати думи и собствения си стил.
Имаш ли някакъв ритуал, който ти помага да пишеш?
Не правя нищо необичайно. Изключение е може би фактът, че пиша в звукоизолираната си кабинка. Вътре е тихо, удобно и усамотено. Слагам слушалките си и започвам.
Би ли споделил нещо за следващата си книга?
За момента мога да кажа само, че действието ще се развива в същия свят, в град Тун, но ще има и някои нови главни герои. Историята не е продължение, но някои познати лица може отново да се появят. Обичам поредици, в които отделните части могат да се четат самостоятелно и в каквато и да е последователност. Важното е с всяка следваща книга читателят да се запознава по-отблизо със света на героите. Преживяването този път е много различно, защото пиша с ясното съзнание, че вероятно някой ще прочете книгата ми, но се опитвам да не забравям уроците, които научих при първия си опит.
И един последен въпрос. Няма как да не попитаме! Как обичаш да пиеш кафето си?
Идеалното кафе за мен е дълго двойно еспресо с вода и мляко. На практика е полуамерикано/полулате. Първо се слага малко захар на дъното на чашата, американо отгоре, после еспресо и накрая горещо мляко. Върхът е.
