Беки Чеймбърс.
Нали знаете, че на този свят е имало, има и ще има невероятни автори? Автори, които са те карали да мечтаеш, да плачеш, да се страхуваш. Автори, които те потапят в невероятни си светове. Но сред всичките тези велики имена по мое скромно мнение има една още по-елитна групичка, която ти причинява нещо още по-специално. Усещаш любовта на автора към това, което е създал. Любов, която струи от всяка дума, изречение, глава. Е, Беки Чеймбърс е точно такъв автор.
Адски сме горди, че преди няколко години открихме за българските читатели този автор и че не се уплашихме да вземем и преведем дебюта на тази млада жена. Защото, о, боже, тази жена е създател на светове, които са толкова живи, толкова цветни, че те карат да вярваш, че наистина съществуват, че са някъде там из необятните вселени. „Дългият път към една малка ядосана планета“, „Орбита близка и позната“, „Архив на малцината, родени в космоса“ и „Галактиката и Земята там отвътре“. Една от най-невероятните фантастични поредици, писани някога. Навремето когато точно предстоеше първата книга да види бял свят на български език, реших, че трябва да прочета малко ревюта за тази книга в „Амазон“. Разбира се, започнах с тези с една звезда. Първото ревю беше: „Тази книга е адски тъпа. В нея не се случва нищо“. Второ ревю не прочетох. Защото точно това ревю, точно тези думи се превърнаха в думите, с които винаги започвам да разказвам тези книги. „Представете си, че четете книга, в която в продължение на 500 страници не се случва нищо и накрая искаш още 500.“ Беки разделя читателите точно на две групи – или въобще не я харесваш, или оставяш завинаги влюбен в нейните светове. Аз лично имам съмнение, че тя е посещавала местата, за които пише. Даже със сигурност ги е посещавала.
А сега пък предстои да издадем нещо не толкова голямо като обем, но със сигурност също толкова въздействащо като предишните й романи – „Да се учим, ако сме тъй благословени“. В тази новела Беки Чеймбърс ни изпраща отново сред звездите, но този път сред едни малко по-самотни такива. Представя ни своя прочит за стремежа на човечеството да изследва, да открива нови светове и да намери начин да заживее на хиляди светлинни години от третата скала след Слънцето. И отново успява с толкова малко да постигне толкова много – да те накара да погледнеш нагоре и да замечтаеш. Да се огледаш дали наблизо няма някой космически кораб и да се качиш на него. Да се превърнеш в пионер, мисия, която винаги се е носила от най-смелите хора на планетата.
Очаквайте „Да се учим, ако сме тъй благословени“ в началото на септември 2023 г.
