Авторът на „Деца на времето“ за надеждата и заплахите пред човечеството

Вида Делчева, гост автор в блога „Книжни криле“

„Пиша истории за гигантски паяци. Ако ви обещая, че ще включа България в някое от следващите си произведения… това обещание ще бъде по-скоро заплаха.“ Така британският писател Ейдриън Чайковски отговаря на въпроса на българския си колега Николай Пеев дали би включил България в бъдещите си творчески планове. Думите му определено карат присъстващите читатели на поредицата „Деца на времето“ да се позамислят върху неблагата съдба на някой наш сънародник, попадне ли неволно в Света на Керн.

Националният фестивал на фантастиката „Булгакон“, който тази година се проведе в Младежкия дом в Пазарджик, даде на феновете на жанра шанса да се срещнат на живо с Ейдриън Чайковски, да присъстват на няколко тематични панела с негово участие и да му зададат всякакви въпроси. Сред международните имена на „Булгакон“ бяха още колегите му Франческо Версо (Италия), Клаудия Рап (Германия), Ли Джун (Китай), както и американският издател на научнофантастични разкази Нийл Кларк.

Ейдриън Чайковски определено беше акцентът на програмата и участва в разговори за утопиите, антиутопиите и дистопиите; за технологични заплахи и решения, както и за пресечната точка на практиката, науката и фантастиката; за ролята на различните национални култури в книгите. Тук разказваме някои от интересните неща, които сподели в рамките на фестивала.

Ейдриън Чайковски измисля истории още от дете – от малък той създава игрите, които играят с приятелите му, води всички ролплейове, а на 17 осъзнава, че може да вложи въображението си в писане. Да напише обаче нещо, което да оцени като достойно за издаване, му отнема 15 години.

Веднъж започнал, Чайковски се превръща в автор с впечатляваща библиография. Тя е не само обемна, но и разнообразна по жанр, което отначало изнервя издателите му – когато налагаш фентъзи автор, не очакваш в един момент да премине на научна фантастика, после на ужаси, а току-виж някой ден му хрумне да пише и роментъзи… Но за Чайковски разнообразието е един от основните начини да не губи интереса си към писането. Разбира се, съществуват някои теми, които намира за неизчерпаеми – като злоупотребата с власт например или пък точката, в която две различни неща се срещат, сблъскват, свързват.

Основна част от мотивацията му да пише е не просто жанровото разнообразие, а светостроенето. Когато започва книга, първата му работа е да измисли не сюжета, а света и кое как функционира в него. Конкретната история и героите идват чак впоследствие, породени по естествен начин от света на книгата.

Впечатляващо детайлното разработване на планетата на паяците в „Деца на времето“ изобщо не е изненадваща. Защото авторът на поредицата от дете израства абсолютно очарован от природния свят, включително от неща, които повечето хора не харесват – като паяци, октоподи, насекоми.

Като предупреждение към писателите Чайковски набляга, че да пишеш научна фантастика, чието действие се развива в близко бъдеще и да не включиш климатичните промени, би направило историята ти неправдоподобна, погрешна. Той изтъква колко важно е във фона на действието да присъстват неща като енергията от възобновяеми източници и на въпрос дали препоръчва това като част от моралния дълг на автора, или просто от гледна точка на правдоподобност, той отговаря твърдо: и двете.

Извън света на книгите Ейдриън Чайковски е обезпокоен, вижда реална опасност за човечеството: „Навлизаме в труден период. Във време, в което благодарение на автоматизацията и на изкуствения интелект най-силните хора безпрецедентно не се нуждаят от други хора. Средновековие, в което на кралете не им трябват поданици, за да бъдат крале“.

Който е чел „Деца на времето“, е видял мрачното бъдещето за Земята там. Но всъщност писателят продължава да вижда надежда за човечеството напук на климатичните промени и на всички други проблеми. „Обичам да се преструвам на много циничен по отношение на човешката раса, но всъщност съм оптимист. Постигнали сме толкова много, стигнали сме толкова далеч… Фактът, че възприемаме концепцията за избиването на много хора като нещо лошо, е голямо постижение. Фактът, че приемаме робството за нещо срамно, е голям напредък. Фактът, че имаме идеята за равенство между различните раси, националности, полове, е голям напредък.“

Оттук насетне за нас остава надежда напредъкът и постиженията да надделеят над грешните стъпки и страшното бъдеще да остане само в страниците на книгите и във въображението на авторите, градящи своите светове върху най-разнообразните възможности, които хилядолетията и безкрайният космос дават.