- Накъде сте тръгнали? - попита един женски глас.
- Отиваме в Ню Йорк да видим бабчето. Ще видим Емпайър Стейт Билдинг и Статуята на свободата и всичко останало. А пък бабчето ще ни пече ябълков пай, само за нас, че да не вземем да огладнеем. – Звучеше толкова убедително! Понякога наистина се чудех коя е Плъхчето!
- Как се казва баба ви? - попита жената.
Е това беше! Постановката в стил червената шапчица на Плъхчето направо ни съсипа!
- Бабчето, естествено.
Отдъхнах си, когато чух смях.
- Искате ли да видите свидетелствата ни за раждане? - попита тя.
Все трябваше да прекалява, значи! Няма да миряса, докато не ни хванат!
Запознай се с Плъхчето: танцуващо, играещо футбол, гангстерско, прерийно хлапе. Когато бащата на Плъхчето умира, тя решава да замине за Ню Йорк. Какво друго може да направи по-големият ѝ брат Боб, освен да я последва?

„Една разкошна, подривна, трагична приказка... която ме кара да се смея, дори когато би трябвало да съм тъжен.“