Момиченцето с всички дарби

Преди двайсет години човечеството се заразява с вид гъба паразит, която е характерна за Южна Америка и се нарича Ophiocordyceps unilateralis. Това предизвика „Срива“ – края на цивилизацията такава, каквато я познаваме. Заразените, наричани „гладни“, бързо губят умствените си способности и подтиквани от гъбата, се хранят с плътта на здравите хора. Болестта се разпространява чрез кръв и слюнка, но също така може да се разнася и по въздух посредством спорите, образувани от гъбата. В Англия малкото оцелели незаразени хора живеят в силно охранявани райони като Бийкън или са членове на скитнически банди.

Властите в Бийкън създават отдалечена военна база за изучаване на определена група деца гладни. Те, за разлика от другите, успяват да запазят умствените си способности и губят контрол само когато се приближат твърде близо до човек и усетят неговия мирис. Единственият начин да се скрие мирисът е да се използва специално създаден за целта блокиращ гел, наречен деароматизатор, който обаче е в ограничено количество.

Войници начело със сержант Еди Паркс издирват такива деца гладни и веднъж щом ги заловят, ги отвеждат в база, наречена „Хотел Ехо“, която е на 50 километра от Лондон и на 120 километра от Бийкън. В базата децата се образоват от учители, а главният учен, доктор Каролин Колдуел, извършва опити с тях. Това често включва вивисекция на децата, което Хелън Жустиню, поведенчески психолог и учител в базата, не одобрява. Жустиню вижда хора в децата гладни и особено обича Мелани, десетгодишно момиче с умствен капацитет на гений и афинитет към гръцката митология. Мелани също обича Жустиню като своя майка. Подобно на другите деца, Мелани не разбира, че е различна от възрастните.

Доктор Колдуел, която вярва, че е напът да открие лек, решава да разреже Мелани. Докато Жустиню се опитва да я спаси, базата е атакувана от група скитници и гладни. Колдуел е сериозно ранена, а за да спаси Жустиню, Мелани за първи път яде плът. Тримата намират  сержант Паркс и редник Галахър и заедно бягат от базата. Групата решава да пътува до Бийкън, но спорят дали да вземат Мелани с тях. Паркс се съгласява само след като слага предпазна маска и белезници на детето и го кара да се вози на покрива на танка, с който се придвижват. Мелани сътрудничи, вече осъзнавайки опасността, която представлява за другите.

Мелани се оказва полезна за възрастните. Гладните не я нападат, а и тя може да ги отведе встрани от тяхната група. Докато Колдуел все още възприема Мелани като обект на изследване, другите започват да вярват на детето. След няколко срещи с гладни, включително и някои възрастни, които също проявяват човешко поведение, групата намира мобилната лаборатория „Розалинд Франклин“, която разполага с най-съвременни средства за експерименти и защита, но е изчезнала по време на изследователската си мисия. Умиращата от сепсис Колдуел използва оборудването й, за да може спешно да продължи с изследванията си.

Докато Мелани утолява глада си далеч от другите, като яде диви животни, тя намира група деца гладни. Мелани вижда, че те също са запазили умствените си способности, въпреки че нямат собствен език и не са образовани. Страхувайки се, че ще се превърнат в обект на експерименти, Мелани казва на възрастните, че е видяла голяма група скитници, но разкрива истината на Жустиню.  Галахър, уплашен от скитниците, бяга от лабораторията. Той е намерен от интелигентните гладни и е изяден.

Докато Паркс и Жустиню търсят Галахър, Колдуел, обсебена от желанието си да завърши изследванията, преди да умре, хваща един от интелигентните гладни и експериментира с него. Тя прави впечатляващи открития, но не позволява на другите да влязат, тъй като се страхува, че ще се намесят. Мелани намира огромно поле с мъртви тела с прорасли през тях растения, пълни със спори. И въпреки че има достатъчно растения, за да заразят целия свят чрез въздушните течения, капсулите, които съдържат спорангиите, не се отварят сами.

Мелани успява да залъже Колдуел да я пусне в лабораторията. Преди да умре, Колдуел споделя откритията си с Мелани: няма лек или ваксина срещу гъбата. Интелигентните гладни са второ поколение, заченати от гладни. Хората, родени по този начин, отново проявяват умствени способности.

Извън лабораторията Паркс и Жустиню са приклещени от гладни. Мелани съумява да ги отблъсне, но Жустиню е ударена и изпада в безсъзнание, а Паркс е ухапан и заразен. Паркс иска Мелани да го убие, преди да се превърне в гладен. Тя се съгласява. Преди това обаче тя успява да го накара да облее с огнехвъргачката спорите, като правилно предполага, че капсулите ще се разтворят с помощта на огън. Преди да убие Паркс, Мелани обяснява, че докато има здрави хора, войната между тях и гладните ще продължи. За да бъдат родени гладни от второ поколение и да възстановят света, всеки човек първо трябва да бъде заразен.

Жустиню се събужда в „Розалинд Франклин“. Малко по-късно, облечена вече в защитен костюм, тя бива отведена от Мелани при групата от интелигентните гладни деца.

Жустиню отново е учителка и започва да преподава азбуката…