"Експанзията" – историята дотук
Съдържанието на тази страница съдържа спойлери.
„Левиатан се пробужда“
Първа книга
В далечното бъдеще човечеството е колонизирало огромна част от Слънчевата система. Земята, Марс и Астероидният пояс са трите големи сили, които живеят в напрегнато равновесие. На транспортния кораб „Кентърбъри“ получават сигнал за бедствие от изоставения кораб „Скопули“. Част от екипажа, воден от изпълнителния офицер Джеймс Холдън, отива да разследва. По време на мисията „Кентърбъри“ е унищожен от неизвестен военен кораб. Холдън и четирима други оцелели – инженерът Наоми Нагата, пилотът Алекс Камал, механикът Еймъс Бъртън и фелдшерът Шед Гарви – успяват да избягат.
Холдън изпраща съобщение до цялата система, обвинявайки Марс за атаката въз основа на уликите, които открива. Това води до ескалация на напрежението между силите. Екипажът се озовава във вихъра на политическа и военна криза. Принуден е да се присъедини към марсианския кораб „Донагър“, който също е атакуван и унищожен от мистериозен враг. Холдън и приятелите му успяват да избягат с малка марсианска корвета. Прекръстена по-късно на „Росинант“, тя ще се превърна в техен дом и бастион.
Междувременно на станция Церера детектив Милър получава задачата да намери Джули Мао – дъщеря на богат земен индустриалец, която е изчезнала и има връзки със Съюза на външните планети – СВП. Милър започва разследване и открива, че Джули е била на борда на „Скопули“ и е изчезнала при мистериозни обстоятелства. Следите го отвеждат до станция Ерос. По същото време Холдън и неговият екип също се насочват натам. На Ерос те откриват, че Джули е мъртва и заразена с протомолекулата – извънземен патоген, изпратен в нашата Слънчева система преди милиони години, чиято цел вероятно е била да унищожи всеки живот, който срещне. Оказва се, че частната корпорация „Протоген“ използва протомолекулата за експериментално заразяване на станцията. Тя трансформира телата на реципиентите си по неочаквани начини.
Екипът на Холдън се опитва да избяга от Ерос. Милър остава, воден от чувството си за вина и емоционалната връзка, която е изградил с Джули по време на разследването. Той открива, че съзнанието на Джули в известен смисъл е било „вплетено“ в развитието на протомолекулата. Обитателите на цялата Слънчева система наблюдават как станция Ерос по някакъв свръхестествен и зловещ начин се насочва с невероятна скорост към Земята. Милър успява да уговори Джули да насочи Ерос към Венера, а не към Земята, и се жертва, оставайки с нея до края. Протомолекулата навлиза в нова фаза, когато пада на Венера и започва да се трансформира отново.
Холдън и неговият екип решават да продължат борбата срещу заплахата от корпорации и извънземната технология.
„Войната на Калибан“
Втора книга
В далечното бъдеще човечеството е колонизирало огромна част от Слънчевата система. Земята, Марс и Астероидният пояс са трите големи сили, които живеят в напрегнато равновесие. На транспортния кораб „Кентърбъри“ получават сигнал за бедствие от изоставения кораб „Скопули“. Част от екипажа, воден от изпълнителния офицер Джеймс Холдън, отива да разследва. По време на мисията „Кентърбъри“ е унищожен от неизвестен военен кораб. Холдън и четирима други оцелели – инженерът Наоми Нагата, пилотът Алекс Камал, механикът Еймъс Бъртън и фелдшерът Шед Гарви – успяват да избягат.
Холдън изпраща съобщение до цялата система, обвинявайки Марс за атаката въз основа на уликите, които открива. Това води до ескалация на напрежението между силите. Екипажът се озовава във вихъра на политическа и военна криза. Принуден е да се присъедини към марсианския кораб „Донагър“, който също е атакуван и унищожен от мистериозен враг. Холдън и приятелите му успяват да избягат с малка марсианска корвета. Прекръстена по-късно на „Росинант“, тя ще се превърна в техен дом и бастион.
Междувременно на станция Церера детектив Милър получава задачата да намери Джули Мао – дъщеря на богат земен индустриалец, която е изчезнала и има връзки със Съюза на външните планети – СВП. Милър започва разследване и открива, че Джули е била на борда на „Скопули“ и е изчезнала при мистериозни обстоятелства. Следите го отвеждат до станция Ерос. По същото време Холдън и неговият екип също се насочват натам. На Ерос те откриват, че Джули е мъртва и заразена с протомолекулата – извънземен патоген, изпратен в нашата Слънчева система преди милиони години, чиято цел вероятно е била да унищожи всеки живот, който срещне. Оказва се, че частната корпорация „Протоген“ използва протомолекулата за експериментално заразяване на станцията. Тя трансформира телата на реципиентите си по неочаквани начини.
Екипът на Холдън се опитва да избяга от Ерос. Милър остава, воден от чувството си за вина и емоционалната връзка, която е изградил с Джули по време на разследването. Той открива, че съзнанието на Джули в известен смисъл е било „вплетено“ в развитието на протомолекулата. Обитателите на цялата Слънчева система наблюдават как станция Ерос по някакъв свръхестествен и зловещ начин се насочва с невероятна скорост към Земята. Милър успява да уговори Джули да насочи Ерос към Венера, а не към Земята, и се жертва, оставайки с нея до края. Протомолекулата навлиза в нова фаза, когато пада на Венера и започва да се трансформира отново.
Холдън и неговият екип решават да продължат борбата срещу заплахата от корпорации и извънземната технология.
„Вратата на Абадон“
Трета книга
След събитията на Венера протомолекулата създава гигантски Пръстен в пространството отвъд орбитата на Уран. Този извънземен артефакт се оказва портал към неизвестно място, където физическите закони действат различно. Всички сили изпращат флотилии, за да го изследват – сред тях са представители на Земята, Марс и Пояса, както и граждански кораби, учени и религиозни групи.
Джеймс Холдън и екипажът на „Росинант“ също тръгват към Пръстена заедно с журналистически екип, без да подозират, че срещу тях се готви мащабен саботаж. Обвинени са несправедливо в терористична атака срещу марсиански кораб. Всичко всъщност е част от плана на дъщерята на Жул-Пиер Мао – Клариса. Богатата наследница е твърдо решена да отмъсти за съсипаното име и репутация на баща си.
Преследвани от няколко страни, Холдън и екипажът му влизат първи в Пръстена, където откриват, че пространството вътре е контролирано от извънземен интелект, който регулира скоростта и движението на всички обекти. Корабите, които влизат прекалено бързо, биват спрени от невидима сила. Всъщност системата има защитен механизъм и елиминира всякакви заплахи, включително хора и кораби.
Холдън осъзнава, че призракът на Милър, който вижда от известно време, всъщност е интерфейс – вид аватар на мрежата, управляваща технологията. Милър го убеждава, че ако хората действат враждебно, самата структура на Пръстена може да унищожи цялата Слънчева система.
Същевременно на един от поясните кораби – „Бегемот“, или бившето поклонническо корито „Наву“, избухва вътрешен конфликт. Капитан Ашфорд планира да унищожи Пръстена, вярвайки, че той е заплаха за човечеството. За да го направи, той иска да използва мощен лазер с риск да провокира системата на Пръстена да реагира агресивно.
Холдън и екипажът му се опитват да спрат Ашфорд. В последвалите събития капитанът на „Росинант“ излиза извън кораба, за да изпрати послание на структурата, демонстрирайки, че хората не са заплаха. Системата приема сигнала и отваря множество портали към други звездни системи.
Човечеството вече има достъп до стотици нови светове. Колонизацията започва.
„Сибола гори“
Четвърта книга
След като Пръстенът се отваря и дава достъп до стотици нови светове, започва нова надпревара за колонизация. Един от тези светове – планетата Ил, се превръща в арена на конфликт. Група бежанци от Пояса пристигат първи и основават колония, но малко след това идват учени и военни от компанията „Роял Лиценз Енерджи“, която разполага с лиценз от ООН и претендира за правото да експлоатира ресурсите на планетата.
Конфликтът между двете групи бързо ескалира, когато един от корабите на „Роял Лиценз Енерджи“ е унищожен. В опит да предотврати война ООН изпраща Джеймс Холдън като посредник. „Росинант“ пристига на Ил с мисията да преговаря и да поддържа мира, докато спорът бъде разрешен.
Отношенията между двете групи са крайно напрегнати. Холдън се опитва да предотврати открита война, но положението се влошава, когато на планетата започват да се случват странни и опасни явления. Оказва се, че на Ил има останки от древна извънземна цивилизация – създателите на протомолекулата. Планетата започва да „реагира“ на човешкото присъствие: земетресения, активиране на мегаструктури и накрая – глобална катастрофа, при която гигантска вълна и неизвестни организми заплашват всички живи същества.
Докато колонистите се борят за оцеляване, Холдън и детектив Милър (който продължава да се явява като интерфейс на извънземната технология) успяват да активират древно ядро, което прекратява енергийните явления и спира разрушителните сили.
Оцелелите от двете групи са принудени да започнат да работят заедно. Планетата е спасена, но ясно се очертават бъдещите предизвикателства: новите светове не са пусти – те съдържат следи от цивилизации, сили, които човечеството все още не разбира, и опасности отвъд всичко познато досега.
„Игрите на Немезида“
Пета книга
След отварянето на пръстеновите портали човечеството започва да се разселва из новите светове. Това води до преразпределение на икономическите интереси, напрежение в системата и засилване на радикалните движения. Докато „Росинант“ се намира в ремонт на станция „Тайко“, екипажът временно се разделя и всеки тръгва да върши свои лични дела.
Наоми Нагата научава, че синът ѝ – Филип – живее със своя баща Марко Инарос, лидер на радикална фракция на СВП, която планира мащабна атака срещу вътрешните планети. Тя заминава тайно, за да се опита да го открие, но се оказва пленена и принудена да бъде свидетел на подготовката на най-големия терористичен акт в историята на човечеството.
Марко обстрелва Земята с астероиди, причинявайки катастрофални разрушения и убивайки милиони. Неговата формация, така нареченият Свободен флот, напада марсиански и земни кораби, завзема ключови станции и поемат контрол над порталите.
След много усилия Наоми успява да избяга от кораба на Марко. Междувременно Алекс Камал отива на Марс, за да оправи взаимоотношенията с жена си, но започва да разследва изтичането на военни технологии към Свободния флот. Механикът Еймъс Бъртън се връща на Земята, за да посети стара приятелка. Той се оказва в центъра на катастрофата и е принуден да оцелява в разрушения свят заедно с Клариса Мао, която измъква от затвора.
Джеймс Холдън остава на „Тайко“ и разкрива, че част от марсианската армия съдейства на Марко Инарос в замяна на достъп до новите светове през портала на Лакония.
След множество препятствия екипажът на „Росинант“ се събира отново. Земята е опустошена, политическият ред е разклатен, а Марко Инарос обявява себе си за лидер на новата власт в Слънчевата система. Свободният флот има преимущество навсякъде, Земята е в руини, а в сенките на Лакония започва да се оформя нова заплаха – съчетание от марсианска военна доктрина и извънземна технология.